След украинската “Революция на достойнството” през 2014 г., по-позната като “Майдан”, Русия анексира Крим, а сепаратистки групировки, подкрепяни от Руската федерация, започват гражданска война в Донбас. 

На 11 май 2014 г. са проведени референдуми в Донецк и Луганск. Сепаратистките сили твърдят, че огромно мнозинство от гласувалите са подкрепили създаването на народните републики Донецка и Луганска.

През 2021 г. Русия позиционира 190 000 военни и военна техника на границата си с Украйна. 

На 15 февруари 2022 г. говорителят на руското външно министерство обявява, че само “луди хора без морал” може да допуснат, че Русия би нападнала Украйна. Коментарът ѝ е в отговор на предупреждения на САЩ и Великобритания, че Руската федерация се готви да нападне Украйна.

На 15 февруари 2022 г. украинският президент Володимир Зеленски се обръща към гражданите на Украйна с предупреждението, че 16 февруари 2022 г. ще е денят на атаката на Русия към Украйна.

На 21 февруари 2021 г. Москва признава независимостта на Донецката народната република и Луганската народна република.  

В нощта на 23 срещу 24 февруари 2022 г. Русия започва масирана военна атака срещу Украйна. ООН обявява, че това нарушава териториалния интегритет и суверенитет на Украйна и е в разрез с Хартата на Обединените нации. 

Активните военнослужещи в Русия са 850 000, а в Украйна - 200 000.

Цивилните граждани, загинали по време на военните действия в Украйна от 24 февруари до 25 април 2022 г., са 2729. От тях 201 са деца.

По информация на Върховния комисариат на ООН за бежанците от началото на войната на 24 февруари 2022 г. повече от 5 милиона души са напуснали Украйна, а над 7,7 милиона са разселени вътре в страната. Това е най-бързо разрастващата се мигрантска криза след Втората световна война.

По информация на УНИЦЕФ всяка секунда едно украинско дете се превръща в бежанец.

‍‍

‍

На 9 май ФотоФабрика открива в София изложба акция с кадри от войната в Украйна. Свидетели на престъплението са фоторепортери от една от най-големите международни агенции - REUTERS, които предоставиха документи, заснети между 26 февруари и 18 април 2022 г. Оградата на гробницата на Княз Александър I Батенберг на бул. “Васил Левски ” 81 в София за първи път се превръща в изложбено пространство.

 ‍

Защо избрахме тази дата‍

9 май 1945 г. бележи края на Втората световна война, отнела живота на над 70 милиона души. “Денят на победата” се празнува с военни паради в редица страни като най-знаковият се случва всяка година на Червения площад. Два месеца и половина след нахлуването в Украйна обаче, армията, която ще дефилира пред Кремъл, ще бъде всичко друго, но не и символ на победата.

На 9 май 1950 г. в Париж е подписана Декларация, която предлага нова форма за политическо сътрудничествов Европа. В памет на това събитие, чийто автор е Робер Шуман, смятан за идеен баща на Европейския съюз, 9 май се чества като Ден на Европа.

‍

‍Защо избрахме това място ‍

Гробница “Княз Александър І Батенберг” е построена за първия български княз след Освобождението и е отворена за посетители през 1946 г. Князът е на престола от 1879 г. до неговата абдикация през 1886 г.

Делото му у нас се свързва с противопоставяне на Русия по всички възможни начини. Александър І Батенберг утвърждава Съединението, провъзгласявайки се за “княз на Северна и Южна България”. Русия не е доволна от този факт и отзовава офицерите си от българската армия. Дни по-късно Сърбия напада България, а княз Александър І Батенберг застава начело на младата българска армия. Резултатът от войната е от изключителна важност за международното признаване на Съединението. 

Батенберг преживява преврат от страна на руски генерали, изпратени от император Цар Александър III, последван от контрапреврат, воден от Стефан Стамболов. Скоро след това абдикира, тъй като управлението му в името на българските интереси става невъзможно. 

Умира в гр. Грац, Австро-Унгария, през 1893 г.. Предсмъртното му желание е тленните му останки да бъдат погребани в България, а Народното събрание с нарочен указ официално се съгласява това да се случи.

Днес гробницата му гледа Паметника на Съветската армия, издигнат в чест на 10-ата годишнина от Съветско-българската война и Деветосептемврийския преврат от 1944 г. И макар паметникът да се извисява над гробницата, както и над всичко друго наоколо, не бива да се забравя фактът, че в периода 1944-1947 г. България е окупирана от същата тази Съветска армия под предлог, че на територията на страната се укриват германски войски.

От 9 май до 9 юни този паметник ще бъде гледан и от кадрите на REUTERS с войната в Украйна. Още една война, оглеждаща се в Паметника на Съветската армия.