Военната агресия на Русия срещу Украйна нанася огромни щети на страната: разрушени градове, села, инфраструктура и индустрия. Продължават да умират не само военни, но и цивилни хора, включително деца. Милиони украинци търсят убежище в други страни, бягайки от ужасите на войната.
‍

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна южният регион на страната, част от който е и град Миколаив, търпи значителни загуби и щети, а някои южни територии все още са окупирани. Всичко това променя демографията и влияе върху моралното и психологическото състояние на населението, както и върху развитието на градовете, икономиката, културата и др.
‍

В този контекст се ражда изложбата „Татуировки на войната“. Четири от петте серии в нея са заснети от фотографи от миколаивската школа за концептуална и арт фотография MYPH, а петата е дело на основателя на школата – Сергей Мелниченко. И петимата фотографи се заемат със задачатa да пречупят войната и възприятията за нея през своите обективи.
‍

Сергей Мелниченко: „Татуировки на войната“ е за слоевете и прослойките. За колективната памет. За рефлексиите. За чувствата и емоциите. За това, което ще остане с нас завинаги – нашите общи спомени. Всеки има и свои, но всички говорим за едно и също. За болката.“

MYPH

‍MYPH e школа за концептуална и арт фотография, основана през 2018 г. от Сергей Мелниченко в родния му град Миколаив. Институцията е насочена към разширяване на кръга на съзнанието и разбирането на съвременната концептуална и художествена фотография. За шестте години от съществуването на MYPH школата завършват повече от 250 студенти. За много от тях това е първа стъпка в творческата им кариера. За други обучението е отправна точка за нови подходи към фотографията. MYPH не е само образование, а и колектив от фотографи с повече от 100 активни автори.

За Миколаив

Миколаив е град в Южна Украйна. Намира се при вливането на река Ингул в естуара на Южен Буг, на 65 км от вливането му в Черно море. Преди началото на войната, започнала през февруари 2024 г., населението на града е 470 хил. души. Близостта на Миколаив с Черно море обуславя дългогодишните традиции на района в корабостроителството. Градът е един от най-големите корабостроителни центрове по цялото Черноморие. Това го прави и изключително важен стратегически обект и, за съжаление, един от най-тежко атакуваните от Русия украински градове.

Представени серии

Татуировки на войната


Сергей Мелниченко

Серията на основателя на MYPH дава името на целия проект. В основата ѝ е идеята, че зад материалните поражения от войната върху сгради и инфраструктура стоят хиляди съдби и всичко това се отпечатва в нас, в съзнанието ни, в моделите ни на поведение за в бъдеще. И някак продължаваме духовно „татуирани“ с щетите от материалното.

Сергей Мелниченко: „Сложих един проектор. Марина и Сергей, мои приятели от Миколаив, които също бяха напуснали града преди година, седяха на леглото. Снимката от проектора се отпечата върху телата и лицата им, създавайки нов слой – своеобразна татуировка, която ще остане с тях завинаги. Има хиляди, десетки хиляди, милиони хора като тях. Всеки има своята „татуировка“. Всеки от нас има своя най-болезнен спомен в колективната болка.“

‍Ръце, които миришат на хляб


Артем Гумилевски

„Златен клас“ е семейно земеделско предприятие в покрайнините на Миколаив, което се управлява от жена и има около 100 служители. От началото на войната не е спирало работа дори за ден.

Почти всички служители остават на работните си места, защото разбират важната си мисия. Трактористите участват в изтеглянето на повредената техника от бойното поле заедно с военните; засяват току-що разминираните полета; товарят, транспортират и раздават хуманитарните помощи.
Предприятието успява да оцелее от ракетните атаки и да възстанови разрушените си сгради и оборудване. Един от комбайните се взривява от мина при събиране на слънчоглед. За щастие, комбайнерът оцелява без сериозни наранявания. Изглежда, че нищо не може да пречупи тези хора.

„Златен клас“ се състои от две части. Едната включва архивни снимки на служителите и на директорката на предприятието, които авторът избира да направи черно-бели – като спомени. А другата е с цветни портрети на някои служители. 

Граница на определението


София Чайковскa

В момента повечето хора се намират в състояние на несигурност не само в ценностно-културен или в политически смисъл, но най-вече в екзистенциален. Това се наблюдава най-вече сред обитателите на районите в близост до фронтовата линия.
Граница на определението е серия за невъзможността ясно да разбереш  реалността. В него авторката се старае да подчертае не само „незначителността“ на индивида, но и факта, че отделният човешки живот е изгубил своята значимост и е станал незабележим.
София Чайковска: „В началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна баба ми продаде апартамента си в Очаков и се премести в Западна Украйна. През цялото време мечтаеше да се върне у дома, но в онзи дом, където всяка сутрин ходехме на море, където събирахме горски плодове и хранехме птиците. В дома, в който винаги усещах детската радост от почивката и сигурността. 
За първи път от две години насам се сблъскахме с новата реалност. Запознахме се с нея, приехме новите условия и преживяхме отново всяка улица, всяка къща, всяко прекършено дърво и счупен прозорец.“

Сглобен пъзел


Олександър Савчук-Савка

Олександър Савчук разказва за бездомни хора от Миколаив, които въпреки личните си затруднения и тежка съдба стават неразделна част от съпротивата, жертват се и помагат по време на руската инвазия в Украйна. Те се самоорганизират и помагат при подготовката за уличните боеве в Миколаив – поставяне на противотанкови таралежи из града, търсене и събиране на гуми и стъклени бутилки за коктейли „Молотов“.
Всеки фотографски фрагмент е като парче от пъзел – част от цялостната картина на живота на тези хора и на приноса им в борбата на страната им за нейната свобода. 
Намерен пъзел не е просто художествен проект. Това е документално свидетелство за величието на човешкото сърце по време на войната.

В анамнезата пише „война“


Айнур Сакишева  

Войната се е вмъкнала под кожата, разлива се във вените, пулсира с ракетните експлозии. Войната е като тежка болест, която те поваля. Засяга и унищожава всичко здраво по пътя си. Тя не изпитва жал към възрастните хора или към хората с увреждания. Разрушени души в разрушени тела.
Треперещи гласове разказват ужасни истории за войната. За изгубеното зрение, за инвалидизацията, за укриването в мазета с месеци, за пътя до работа под обстрел. По-болезнено войната удря най-уязвимите.

Хората са наранени физически и психически. Опустошението, отчаянието,  безпокойството стават спътници на вече съществуващите диагнози – диабет, тиреотоксикоза. В медицинския картон няма да пише за въздействието на войната върху пациента.
Анамнезата на войната включва дълбоки травматични преживявания, кодирани във всеки човек чрез опита му да оцелее във война, чрез безсънните нощи, прекарани между клатещи се стени, чрез загубата на близките хора.
Няма имунитет или лекарство срещу войната. Тази болест се кара на крак.

‍

‍

‍