Разбираме ли същността на случващото се около и с нас или виждаме единствено
собствените си проекции?  

Дали не приемаме тези проекции за абсолютна истина, превръщайки ги в
индивидуална реалност, която впоследствие опитваме да наложим върху останалите? 

Кое e истинско? Това, което изглежда такова, или това, което е?

Има ли обективна реалност, или съществуват толкова истини, колкото и
наблюдатели?

Ако противоположни реалности се срещнат, коя от тях е по-истинна?  

Превръща ли се реалното в привиднореално заради различните възприятия на всеки?

                                                                                                                             Юлиан Табаков

‍

‍

Реално/Привиднореално е изложба на визуалния артист Юлиан Табаков, включваща фотографии и обекти в обща пространствена инсталация. Художествен коментар от въпроси и споделени мисли за това как възприемаме битието и границата между субективна реалност и обективна истина. 

Реално/Привиднореално включва фотографските серии Вакуум и Лицето Божие, триизмерните обекти Майка и дете заедно, Черти, Подслон, Без име за спасителите и спасените и видео инсталацията Ad Infinitum.

Вакуум (2022) е серия от мало и широкоформатни фотографски изображения и кратки коментарни текстове, създавани по време на карантината от Covid-19.

Лицето Божие (2004 – 2010) включва средноформатни фотографии, дигитални копия на хартия фото мат върху италбонд, заснети в Киев и София. Изображенията представляват алегоричен коментар върху войната в Украйна и настоящата ситуация в страната.

Ad Infinitum (2022) е 17-минутна видео инсталация върху композицията на Емил Табаков Ad Infinitum.

‍

Деветият фестивал ФотоФабрика е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.

‍

‍