Аз, моя милост и ЕС

Майоли предпочита доминантното, прекомерно изкуствено осветление, за да скулптира телата и лицата на минувачите, превръщайки ги до един в актьори. Театралното в реалния свят е тема, която занимава Майоли от дълго време. Тук той използва светкавица, за да сплеска пейзажите до двуизмерни декори. На идейно и тематично ниво изложбата изследва съвременните социални и политически проблеми в Европа, кризата на нейната идентичност. Авторът определя трима главни герои:

Възникващата крайна десница: Възходът на яростно антиемигрантски, крайнодесни партии като френския Национален фронт или датската Народна партия играят ключова роля за формирането на новия образ на Европа в отговор на мигрантската и бежанска криза. Те получават непропорционален дял от медийното внимание, което подсилва театралната им роля и способността им да въздействат върху възприятията на мнозинството за развоя на кризата.

Опитът на отделни мигранти и бежанци с европейската асимилация: Драматичните сцени с мигранти и бежанци, прогонени от войната и бедността по родните си места, и пристигащи изтощени по южноевропейските брегове и източноевропейските граници – това е само един начален момент в дългия процес на приемане и асимилация – или на тяхното отсъствие.

Разпадащите се приемни общества: Конфликтите в няколко слоя на европейското общество се разиграват в отговор на бежанската и мигрантска криза. Появява се основна разделителна линия между Източна и Западна Европа, която повдига чувствителни въпроси – дали страни като Унгария споделят сходни ценности с Германия и Швеция? Оголва се напрежението и вътре в европейските региони, тъй като пристигането на бежанците и мигрантите среща твърд отпор в страни, които досега са се нареждали сред най-толерантните и приемащите.

Основна цел на автора е да разколебава представата на зрителя за действителността, като привличам внимание към маските, които всички ние носим, играейки своята роля в обществото. Снимките, с които е експериментирал, запазват ДНК-то на фотожурналистиката – в тесния смисъл, в който съдържанието им представя актуални събития, – но въвеждат една естетика, която подчертава нашите маски и съответстващите им роли в съответния им обществен контекст.

Алекс Майоли (роден в Равена, Италия, 1971 г.) е италиански фотограф. Завършил е Художествения институт в Равена.

Основният фокус в цялото творчество на Алекс Майоли са човешкото и театърът на нашето ежедневие. Професионалният му път започва със серия фотографии от закриването на печално известната лудница на остров Лерос, Гърция; така се ражда първата му монография, „Лерос”. Тя е резултат от заниманията на Майоли с теориите на Франко Базалия, пионер на съвременната концепция за психично здраве, известен с премахването на психиатричните болници в Италия.Ранния интерес на Майоли към психиатричната помощ го отвежда в Бразилия, където той започва дълъг, 20-годишен, все още незавършен проект под заглавие „Тудо Бом” - удивителна серия творби за тази сложна и многопластова страна и особено за тъмните крайности в нейното общество.

През годините работи като фотожурналист. Многогодишният му опит в заснемането на хората във всевъзможни ситуации го кара да изследва идеята за човека като актьор в собствения си живот. Майоли разбира, че професията му кара хората да играят роли в собствената си естествена среда и се опитва да преувеличи този ефект, като използва изкуствено осветление, за да драматизира иначе рутинното им ежедневие. Снимките му се превръщат в сцени от филми, където хората изразяват себе си чрез своята игра, а зрителят започва да се чуди дали кадрите са факт или фикция. Майоли е омаян завинаги от търкането по тънката граница между реалност и театър, документално и художествено, човешко поведение и актьорска игра и всичко това го кара да се връща към улиците и местата, на които човешкото е поставено под въпрос. Дори и в най-големите трагедии той открива театъра, гордостта и преди всичко великолепието на човешкия дух.

В момента Майоли работи по проект за фрагментацията и поляризацията в идентичността на Европа, която се опитва да осмисли невъзможността да се изолира повече от кризата отвъд Средиземно море. С този проект авторът приканва публиката да се запита какво се случва с европейската идеология изобщо и по-специално с ксенофобията, бежанската криза и крайнодясната вълна по целия континент.

Майоли живее в Ню Йорк. Той е член на „Магнум Фотос” от 2001 г. и е представляван от галерия „Хауърд Грийнбърг” в Ню Йорк.

А сега нещо не чак толкова различно...

Проектът Аз, моя милост и ЕС е специално създаден за фестивала и българските почитатели на фотографията ще са първите, които ще се срещнат с него. Нещо повече – като един истински професионалист, Майоли долетя съвсем анонимно в България, посети някои от особено интересните от негова гледна точка места, които засне, защото, както сам той каза, когато го разконспирирахме, „не може в първата ми изложба в България да няма български кадър“. Не бихме могли да сме по-съгласни.

‍

‍