Пандемията от коронавирус роди и пандемия от случаи на домашно насилие. Светът се затвори вкъщи, а жертвите останаха насаме с насилниците си. ФотоФабрика обръща поглед към темата, показвайки кадри от три впечатляващи серии от каталога на ФотоЕвидънс, създадени от майсторите на фотографията Анахит Хайрапетян, Влад Сокин и Даниел Виласана, които разказват съдбите на жени и транссексуални хора, преживели насилие, от Папуа Нова Гвинея, Перу и Армения.

Анахит Хайрапетян е фотографка и поетеса. Учила е информационни технологии в Държавния инженерен университет в Армения и фотожурналистика в Кавказкия медиен институт и в Датския медиен университет. Носителка е на множество награди за фотография и поезия. Нейни работи са публикувани в Eurasianet, NYT, BBC, The Guardian и др. Има изложби в целия свят.

В От принцеса до робиня Анахит Хайрапетян документира живота на арменки, жертви на домашно насилие. Тя проследява историите на пет такива жени, разказва за случилото се и запечатва условията, които са принудени да понасят. Героините са най-различни – от съселянки на самата Хайрапетян до жена, която завежда съдебно дело и привлича вниманието на нацията към съдбата на своите посестрими с агресивни съпрузи, свекъри и свекърви.

Влад Сокин е документален фотограф и мултимедиен продуцент. Работи в сферата на човешките права и отразява множество социални, културни и природни проблеми.

Той попада сред финалистите на конкурса на FotoEvidence през 2012 г. със серията си Плачещата Мери. Публикуването на книгата му предизвиква страхотен международен отзвук и успява да задейства промяна в обществото на Папуа Нова Гвинея, но това, което фотографът вижда на място, когато документира своята поредица изглежда така: според статистиката две-трети от жените в Папуа Нова Гвинея са жертви на постоянно домашно насилие. 50% от всички жени са били жертви на сексуално насилие. Местните мъже не уважават своите “мери” (meri на езика пиджин означава “жена”), като постоянно ги бият, често използвайки мачете и брадви.

Даниеле Виласана е фотожурналистка на свободна практика, живееща в момента в Истанбул. Завършва висше образование с две специалности – фотожурналистика и испански, в университета на Остин, Тексас. Работата ѝ се концентрира върху жените, проблемите на идентичността, човешките права и здравеопазването.

Даниеле Виласана е финалистка в конкурса на FotoEvidence и World Press Photo за 2018 г. с проекта си Вътрешна светлина, разказващ за живота на транс жените в Латинска Америка. Тя проследява историите на няколко трансджендър жени, голяма част от които завършват трагично, преди героините на фотографиите да са навършили 35 години.

‍