ФотоФабрика в сътрудничество с НАТФИЗ представя пред студенти и любители на фотографията модула “Международни семинари”, включващ прожекции на видео интервюта и документални филми за фотографията.

3 юни, понеделник, кинозала НАТФИЗ

18:00 Откриване

18:30 прожекция на филма „Всичко може да се фотографира" за фотографа Гари Виноград

4 юни, вторник, кинозала НАТФИЗ

10:00  прожекция на филма „Човек” – продължителност 180 мин.

13:30 – прожекция на интервю с автора Ян Артюс Бетран

13:45 – среща с автора на интервюто Еми Барух

5 юни, сряда, кинозала НАТФИЗ

Представяне на Фотофигури

11:00 – 13:00 – Чема Мадос;

11:15 – 11:27 – Ървин Олаф;

11:30 – 11:40 – Алекс Майоли - премиера;

11:45 – 12:05 – Кристина Гарсия Родеро;

12:05 – премиера на документалния портрет на Пиер Гонор;

6.6 четвъртък, галерия Ко–оп, бул. Янко Сакъзов, 17

14:00 Среща с Алберто Гандолфо, представяне на проекта му.

18:00 Официално откриване на изложбата „Онова, което остава“.

Човек

Какво ни прави хора? Това, което обичаме; това, за което се борим? Или това, което ни разсмива? Което ни кара да плачем? Дали сме хора заради любопитството си? Или заради желанието за откритие на нещо ново?
Подтикнат от тези въпроси, фотографът Ян Артюс Бертран прекарва три години в събирането на истински човешки истории от 2000 души в 60 държави по света. Подпомаган от отдаден екип от преводачи, журналисти и оператори, Ян успява да улови дълбоко лични и емоционални свидетелства по темите, които ни обединяват: борбата с бедността, войната, хомофобията, бъдещето на планетата ни, примесени с моменти на любов и щастие.

Гари Уиногранд: Всичко може да се фотографира

Описват го като поет, атлет и философ на фотографията. Гари Уиногранд успява да впрегне способността си да открива най-интересното по улиците, за да улови Америка през 60-те и 70-те години на миналия век. Със своята Leica M4 е направил спонтанни снимки на обикновени хора от ерата на Mad Men в Ню Йорк, от ранните години на Женското движение, от пост-златната холивудска ера и всичко това, проследявайки темите през призмата на културните промени, политическото разочарование, интимността и отчуждението. Макар някога иронизирана от критиците, естетиката на моментната снимка на Уиногранд днес е универсалният език в модерната фотографията.

Всичко може да се фотографира е първият филм, фокусиращ се върху работата на Уиногранд и включващ селекция от хилядите непроявени ленти, които остават след внезапната му смърт през 1984 г. В интервюта Тод Пападжордж, Матю Уинър и много други свидетелстват за неоспоримото влияние на Уиногранд и като артист, и като културен хроникьор. А архивните разговори с Джей Мейзъл акцентират върху суровия уличен поглед на “един градски неудачник от Бронкс”. В традицията на Робърт Франк и Анри Картие-Бресон откровеният психологически стил на Уиногранд ни пренася в един отминал свят, в който при снимките липсваха контролът и редакторските намеси, възможни днес.

‍