Изложбата Пет портрета събира в пет фотографски серии работата на петима български фотожурналисти, кореспонденти на световните информационни агенции, работещи зад граница. И петимата фотографи работят (Младен Антонов, Димитър Дилков, Николай Дойчинов) или са работили за Агенция Франс Прес. Техните снимки се открояват всеки ден сред купищата новини в международния обмен, но за първи път биват представяни у нас с фокуса, който заслужават.

Пет портрета дава възможност за поглед върху различните посоки, в които поемат фотографското изкуство и фотографът като агент на точния момент. Опитите за обобщение и систематизиране на работата на петимата фотографи биха били подвеждащи, което ги прави излишни. Истински значимото е в изображенията. А те смело повеждат зрителя в различни части на света – и географския, и духовния; разобличават страха ни да признаем на глас искреното си отношение към случващото се наоколо; карат ни да се срамуваме, да се гордеем, да си задаваме въпроси за себе си и другите, чиито отговори често отбягваме.

Николай Дойчинов

Николай Дойчинов е на 35 години от София. Завършва Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Професионалният му път в България минава през вестниците Сега и Дневник и агенция БГНЕС. Три година работи за Агенция Ройтерс. Междувременно снима на свободна практика за Ню Йорк Таймс, Шпигел, Европейската пресфотографска агенция, Гети Имиджис. От 2009-а е във фотографските редици на Агенция Франс Прес.

Живата традиция

Някои стари празници и ритуали остават живи във всекидневието, независимо от динамиката на живота в различните общности. Други се раждат отново като спомен или интерпретация на древна традиция, изчезнала или забранена за дълги години. Трети стават символ за търсещите идентичност в близки или чужди, далечни общества. Всички, взети заедно, формират пъстрата картина на съвременната българска обредност.

Димитър Дилков

Димитър Дилков е роден през 1967 г. във Враца. Получава първия си фотоапарат Смяна 8М на 14 години. Започва да се занимава с фотография сериозно през 1990 година. През периода 1991-2003 снима за Агенция Ройтерс. В последните 14 години е кореспондент на Агенция Франс Прес.

Без заглавие

Фотографии, правени в периода 1991-2017 г.

Младен Антонов

Младен Антонов е специален кореспондент на Агенция Франс Прес (АФП), базиран в Москва. От 1991 до 2003 г. работи за Европейската пресфото агенция: първоначално отразява войната в бивша Югославия, а после изпълнява длъжността шеф-фотограф за Русия, базиран в Москва, и шеф-фотограф за Балканите, базиран в София. През 2003 г. постъпва в АФП като шеф-фотограф за Източна Европа и ОНД, базиран в Москва. През 2006 г. става главен редактор на фотослужбата на АФП в седалището в Париж. През 2011 г. заминава за Вашингтон като директор на фотослужбата на АФП за Северна Америка.

Отново в Русия

“Всеки път, когато напусна Русия, си казвам, че повече кракът ми няма да стъпи там. И отново се връщам”, започва разказа за своята серия “Отново в Русия” Младен Антонов. И продължава: “Бидейки българин, от години изпитвам смесени чувства към тази държава. В училище ни принуждаваха да учим руски и непрекъснато възпяваха СССР. Не особено убедително.” В професионалната биография на Младен Антонов има няколко сериозни престоя в Русия. Едва сега, когато е там в качеството си на специален кореспондент за подготовката на Световната купа по футбол 2018, не съжалява, че е приел тази работа. За разлика от предишните му посещения, когато повечето хора отказват да бъдат снимани, сега обективът му среща новото поколение и през него то изглежда отворено, модерно, обнадеждено. Паралелно със зараждането на новата надежда и добрата стара пропагандна машина продължава да поддържа колелата си добре смазани. “Путин не слиза от телевизионния екран. Понякога се усеща и повей от съветското минало. Но все пак се радвам, че съм отново тук. Този път се надявам, че ми е за последно…“

Яна Паскова

Яна Паскова е родена в България, а днес живее в Ню Йорк. Където и да е по света, неизменно с нея е страстта ѝ по фотографията и писането. Тази симбиоза между двете определя личния ѝ стил като комбинация от въздействащо изображение и силен наратив. Нейни клиенти и поле за изява на проектите ѝ са Ню Йорк Таймс, Уошингтън Поуст, Уол Стрийт Джърнал, Ню Йоркър, Нешънъл Джиографик, Ролинг Стоун, списание Ню Йорк, Спортс Илюстрайтед, Нюзуик, Тайм, Блумбърг, ЮЕсЕй Тудей, Чикаго Трибюн, Гети Имиджис.

Куба + България: На пластове

Вдъхновението за този дългосрочен проект, посветен на демокрацията и комунизма, идва от няколко избледнели семейни снимки, правени в България преди 1989 г. Паралелът, който авторката извежда с кадрите, заснети в съвременна Куба, е видим най-ясно, когато изображенията се съпоставят, но не едно до друго, а едно върху друго. По този начин Паскова хвърля мост между миналото на едната държава и настоящето на другата, за да покаже, че политическите идеали, както и облагодетелстваните, и ощетените от даден режим, могат да останат непроменени във времето и пространството.

Боряна Кацарова

Боряна Кацарова е родена през 1981 г. в България. На 15 години открива фотографията като своя начин за разбиране на света наоколо. През 2007 г. завършва “Художествена и приложна фотография” в НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Кънчев, а по-късно защитава и магистратура по специалността “Естетика на приложната фотография”. В периода 2007-2010 работи като фотожурналист към българския офис на Агенция Франс Прес. От 2011 г. работата ѝ се представлява от френската фотографска агенция “Космос”. Представяна е в изложби и онлайн презентации във Франция, Англия, Германия, Австралия, Америка, Русия, Индия, Литва и Нова Зеландия.

Безкрай

Безкрай е документален фотографски проект, в който са включени портрети на бежанци от Южен Судан, както и тяхното всекидневие в Бидибиди (Северна Уганда) – най-големият бежански лагер в света. Фотографиите са интимен и анонимен стремеж за визуален диалог между бежанците и авторката. Безкрай има за цел да привлече вниманието към наистина безкрайната принудителна емиграция, на която са подложени хората от Южен Судан десетилетия наред в резултат на гражданските войни, започнали първо в Судан през 1955-1972 г. и 1983-2005 г., както и на настоящата гражданска война, водеща се в Южен Судан. Страната се отделя официално от Судан през 2011 г. и с това става най-младата държава в света. От декември 2013 г. до днес в Южен Судан са намерили смъртта си десетки хиляди хора, а над 2 милиона души са напуснали страната си в опит да се спасят от ужаса на войната.

‍