През 2016 г. Йозеф Куделка дарява на Център Жорж Помпиду всички 75 фотографии, включени в серията му Изгнания, показана за първи път през 1984 г. в Париж. Заедно с най-емблематичните изображения изложбата включва и непоказвани преди това снимки, отпечатани специално за случая.

Начало на духовните и физическите странствания на Куделка в Европа през 70-те и 80-те години, показани в изложбата, дава една снимка, която можеше да изглежда по съвсем различен начин, но за щастие е точно такава, каквато я познаваме днес. На преден план е китката на фотографа с часовника му, показващ 12:22, а отзад се вижда празният Вацлавски площад. И тази липса на хора и всякакви действия е като въздишка на облекчение. Облекчение, че мирните протести на Пражката пролет от 1968 г. в онзи ден не са се поддали на провокацията от Москва, целяща да предизвика инцидент, който да оправдае нахлуването на войските на Варшавския договор в столицата на Чехословакия. По-малко от две години след създаването на този кадър Йозеф Куделка напуска родната си страна в търсене на политическо убежище. Живее в Лондон и Париж, а след това обикаля цяла Европа с широко отворен обектив и сърце. Някои от най-въздействащите му фотографии, събрани в Изгнания, са правени именно тогава.

“Да си изгнаник, означава да напуснеш страната си и да нямаш право да се върнеш. Всяко изгнание е различно, лично преживяване. Аз специално исках да видя света и да го снимам. Затова пътувам от 45 години. Никога не съм се задържал някъде повече от 3 месеца. Когато не откривах повече какво да снимам, разбирах, че е време да тръгна. Когато взех решението да не се връщам, осъзнах, че имам нужда от усещане за света, каквото няма как дори да си представя, живеейки в Чехословакия.”

Йозеф Куделка в интервю на Кристиан Кожол за Лю Монд от 23 май 2015 г.

Йозеф Куделка е роден през 1938 г. в Моравия. Започва да се занимава с фотография още като ученик. После следва инженерна специалност в Чешкия технически университет в Прага. Завършва с диплома по авиационно инженерство през 1961 г., когато се състои и първата му фотографска изложба. Работи като авиоинженер няколко години, но паралелно с това снима, в началото основно театрални проекти. През 1967 г. се отдава напълно на фотографията и един от първите му проекти е свързан с пътуването му до Румъния през 1968 г., където снима румънски цигани.

Буквално дни след завръщането му от там става пряк свидетел и фотохроникьор на нахлуването на военните сили на Варшавския договор в Прага. Негативите му са изнесени тайно от страната и са предадени на Magnum Photos, за да видят бял свят, а и за да може светът да види какво точно се случва в момента в Чехословакия. Фотографиите са публикувани в списание The Sunday Times с инициалите P.P. (Prague Photographer / Пражки фотограф) заради реално съществуващата опасност режимът да се стовари с цялата си ярост върху него и семейството му. За тези снимки през 1969 г. той, макар и анонимно, получава златния медал от Overseas Press Club на името на унгареца Роберт Капа.

Година по-късно Куделка напуска Чехословакия и кандидатства за политическо убежище във Великобритания с препоръките и протекциите на фотографската група Magnum, към която малко по-късно се присъединява. В следващите десет години Йозеф Куделка остава във Великобритания и продължава да обикаля Европа с фотоапарата си. През 1987 г. получава френско гражданство, а през 1990 г. се връща в родината си за първи път от 20 години.

Първата му книга Цигани излиза през 1975 г., Изгнания се появява през 1988 г. Оттогава до днес Куделка има публикувани над 12 книги, като една от последните е Инвазията в Прага 68 от 2008 г.

Йозеф Куделка е носител на някои от най-значимите отличия в света на фотографията: наградата Nadar от 1978; голямата награда National de la Photographie (1989); голямата награда на името на Картие-Бресон (1991); международната награда за фотография на фондация Хаселблад (1992). Негови изложби са част от програмата на всички световни музеи и центрове за изкуство, сред които Музей на модерното изкуство и Център за фотография в Ню Йорк, галерия Хайуорд в Лондон, Музей на модерното изкуство Стеделийк в Амстердам, Пале де Токио в Париж.

Изложба на Центъра Помпиду, Париж / Национален музей на съвременното изкуство / Център за художествено творчество, предоставена по изключителен начин на Френския институт в България и на Софийската градска художествена галерия

‍