Полутъмно или полусветло? Сумракът е метафора за житейските цикли, за онези неизменни горе и долу на съществуването, за моментите, в които поемаш дъх, за да продължиш. 

‍
В своята фотографска серия Сумрак Дориян Тодоров събира 12 кадъра, разказващи за моментите на човешката несигурност, за трудностите и възможностите, за уединението като лично щастие и като страх от самота. С работата си по проекта Дориян излиза от обичайното си амплоа на събитиен фотограф и търси събитието в самото живеене. Приглушената светлина в кадрите придава мекота на очертанията на реалността и дава възможност да видим добре познати форми, места и предмети с други очи. Сякаш ни се дава още една възможност да проверим начина, по който възприемаме света. В сумрака.

‍

„Моментите, в които сме сами с мислите си и моментите, в които сме самотни. Там, където всичко потъва в тъмните тонове на тишината. Когато студът ни обгръща и бавно му се отдаваме, а спокойствието на уединението се бори със страха от изгубеното и неизвестното. Място, чиито размити граници можем да моделираме, или то да моделира нас. Сумракът сме ние.“
                                                                                                       Дориян Тодоров

‍

Дориян Тодоров се занимава професионално със събитийна фотография повече от 15 години. Преди 5 години обръща поглед към големите имена в уличната и документалната фотография, за да потърси и развие собствения си потенциал за създаване на кадри извън „занаятчийството“. Тогава започват и опитите му в стрийт фотографията, които продължават и до днес. Привлечен е към границите, където се срещат човекът и природата – крайните квартали, малките населени места и морските брегове. Постепенно погледът му се измества от моментите и лицата на всекидневния живот към атмосферата без пряко присъствие на герои в кадрите.