1.12.2021
Helmut Newton
Извинявайте за това заглавие. Обаче е истина. Един от най-прочутите – не само с името си, но и с визуалното си наследство – фотографи на 20. век днес по всяка вероятност нямаше да може да работи така, както го е правил в рамките на пет десетилетия.
Защо? Просто е: ние сме твърде политически коректни, а той не е и трудно би се вписал във всеки дискурс, който се опитва да го вкара в обяснителен режим. А днес всички сме в обяснителен режим, ще се съгласите.
Изкуството обаче не иска да бъде обяснявано. То няма нерви да чака някой да се присламчи към неговата избухлива натура, за да го обяснява на читатели, зрители и радиослушатели.
Изкуството е. И фотографията като вид изкуство и канал за комуникация не прави изключение.
Ето две фотографии на Нютън, които, ако бяха заснети в наши дни, нищо чудно да останат в албума “Личен архив”.
Снимката на две прекрасни женски ръце, които разчленяват печено пиле, докато до тях кротко си почива ножът, който щеше да свърши тази работа къде-къде по-софистицирано, но не е и толкова ефектно, за първи път се появява във френския Vogue през 1994 г.
Миналата година (2020 г.) беше пусната в Инстаграма на италианския Vogue като промо за октомврийския им брой с надпис “Притеснително или съблазнително?”. Повечето коментари под снимката категорично потвърждават това, което казахме по-горе. “Disturbing” и “unfollowing” са само малка част от тях. За щастие, в активните години на Нютън не са същестували социални мрежи, в които да имаме невероятната възможност да разберем, че всеки има право на мнение и много държи да си го каже.
Годината е 1988. На кадъра са Дейвид Линч и Изабела Роселини, които по това време са двойка и се обичат.
Проблемът (вие може и да не го виждате, но, хей, той е там): Линч е твърде доминантен, Роселини твърде отпусната и подчинена. Изглежда като насилие, единият изглежда като господар на другия, има неравнопоставеност.
Много пъти Хелмут Нютън е критикуван, че е мизогин и перверзник, показващ жените по унизителен за тях начин. Самата Сюзън Зонтаг в публичен разговор с него, включен и в биографичния филм “Хелмут Нютън: лошият и красивият”, казва същото. На тази критика Нютън отговаря: “Ама аз обичам жените. Всъщност няма нещо, което да обичам повече от тях”. Зонтаг обаче не се трогва. “Господарят обича роба си. Палачът обича жертвата си”, отговаря тя.
Тези две иконични снимки може и да не ви се струват никак скандални. Съвсем умишлено не даваме пример с някои от най-популярните му хиперсексуални, еротични, на ръба на естетиката и перверзията, фотографии, които със сигурност в наши дни биха предизвикали не просто спорове, а цели брожения, някои от които със собствен хаштаг.
Във филма “Хелмут Нютън: лошият и красивият”, който ще има специална прожекция на 3 декември в рамките на фотографски фестивал ФотоФабрика съвместно с фестивала Master of Art, могат да се видят голяма част от тези модели, уж унижавани и принизявани с фотографиите му. Любопитното е, че нито една от тях не се е чувствала така по време на снимките. Тъкмо обратното: повечето обясняват, че с работата си Нютън им е давал възможност да се почувстват значими, силни и окрилени от собствената си сексуалност и външен вид.
Разбира се, филм за една такава противоречива личност си печели и противоречиви коментари. Един от тях е, че това не е документален филм, а едва ли не “хвалебствена ода”, която не допуска критика, освен споменатото вече изказване на Зонтаг.
Предлагаме ви да се убедите сами дали това е така на 3 декември в Дома на киното от 19:00. Билети има тук
Снимки: Courtesy of The Helmut Newton Foundation