Животът е ужасно кофти спаринг партньор. Все намира как да те свали в нокдаун, докато те залъгва, че само ще “потанцувате”. Омагьосва те с бързите си крака, вкарва ти рязко един в зъбите и те оставя да се чудиш откъде ти е дошло.

Пино Лето обикаля в ринга на живота отдавна и му е ял ударите на едро. Роден е в една от бедняшките части на Палермо – Вучирия. Там го среща и Фелия Барух, за да снима тренировките по бокс, които води в едно мазе в квартала.

Пино е професионален боксьор, първенец на Италия в неговата категория от 1988 г. и европейски шампион от 1989-а. След приключването на активната си спортна кариера започва работа в една от големите банки на Сицилия като охранител. И това го белязва за цял живот – и физически, и психически. По време на опит за обир в банката Лето получава белега на лицето си и убива едно от момчетата.

“Можеше да ми бъде син…”, така завършва разказа за този епизод от живота си и някак бързо става ясно защо се е натикал в това мазе и събира децата от улицата, за да ги учи да се боксират: иска да ги вижда на ринга, а не зад решетките, защото вярва, че спортът може да те отклони от съдбата, разпределена ти по условие, когато растеш в квартал като Вучирия.

Пино Лето продължава да се бори с демоните си, както намери. Понякога губи мача, но не се отказва. На това се опитва да научи и момчетата, които събира: животът е боксов ринг и никога не бива да се предаваш. Знае, че човекът е най-големият си враг и не спира да го повтаря на учениците си. Така се опитва да ги спаси. Така всъщност се опитва да спаси и себе си.

Пино Лето и Фелия Барух

Повече за живота на Пино Лето има в автобиографичната му книга и в документалния филм за него.

Street to Boxing Ring

Life is a terrible sparring partner. It keeps finding ways to knock you down while pretending you’ll only be “dancing around”. It mesmerizes you with its bouncing steps, then gives you a punch in the teeth and leaves you wondering where THAT came from.

Pino Leto has been fighting in the boxing ring of life for quite some time – and he’s taken a lot of its punches. He was born in one of the poor parts of Palermo – Vuchiria. That’s where Phelia Barouh met him and decided to shoot the training sessions he organizes in a local basement.

Pino is a professional boxer; in 1988 he became the Italian champion in his category and in 1989 he won the European title. After the end of his career in sport he started working as a guard in one of the big banks in Sicily. And that marked him for life – both physically and psychologically. Once, there was a bank robbery attempt, and that’s where Leto got the scar on his face. He also killed one of the boys.

“He could have been my son…”, he says, ending the story about this episode in his life. Now it is clear while he got in this basement and started gathering the boys from the street and teaching them how to box. He wants to see them in the boxing ring, not behind the bars; he believes that sport can take you away from the fate that was dealt to you when you were born in a place like Vuchiria.

Pino Leto keeps doing his best to fight his demons. Sometimes he loses the match but he doesn’t give up. That’s what he’s trying to teach the boys that come here: that life is a boxing ring and you must never give up. He knows that man is his own greatest enemy and he keeps saying that to his students. That’s how he’s trying to save them.And that’s how he’s trying to save himself.

Pino Leto and Phelia Barouh

More about Pino's life: here and here.

‍