Снимките от „Минута мълчание“ (част от експозицията „Седмият милион“) направих през миналата година, по време на посещението ми в Аушвиц. Отидох в лагера на смъртта с делегация на Световния еврейски конгрес, а задачата ми беше да снимам лицата на делегатите. В този ден обаче светлината и енергията там бяха впечатляващи. Получиха се красиви кадри на разстроени посетители, но аз избрах да няма хора. Както в светлината, така и в дърветата имаше нещо толкова едновременно живо и умряло, че реших да направя снимки, лишени от всякакъв живот. Това не ми се е случвало – да снимам с поглед назад, по принцип се опитвам по-скоро да запечатам мига. Но светлината в Аушвиц беше такава, каквато е била преди 80 години. Денят беше сякаш по поръчка за фотография. И така започнах да снимам мястото без хора – абсолютно случайно и с поглед, отправен към миналото.
За мен преживяването на лагерите на смъртта беше очаквано. Знаех, че е брутално и предполагах, че енергията се усеща толкова силно. Това, което може би ме изненада бяха дърветата, които сякаш плачеха. Деня, в който посетих лагера имаше мъгла и усещането беше разтърсващо. Затова замислихме и инсталацията „Седмият милион“ не просто като изложба със снимки. Искахме да се намесим повече в сетивата на посетителя. Светлината върху филмовите ленти в Експозицията за национално помирение пада надолу, като падащите жертви на Холокоста. Звукът напомня на шум, горене… Мястото само по себе си е много въздействащо, а и температурата също помага за преживяването. Не се опитахме да пренесем Аушвиц в гарнизонното стрелбище, а да направим микс от двете. Затова поставихме голямата фотография зад релсата, на която са били разстрелвани осъдените. Опитахме се да се намесим в пространството по деликатен начин. Искахме да си играем повече със звук, температура, тъмнина. Също като Аушвиц, гарнизонното стрелбище носи своя енергия, и тя е много силна. Така стигнахме до симбиозата между пътя, който се извървява до разстрела и разказа за Аушвиц… Защото Холокостът не трябва да се споменава само в деня на Холокоста. За него трябва да се напомня по-често, най-вече, за да не се повтаря подобен геноцид. Избити са 6 000 000 евреи по брутален начин. Хората са мълчали, и са си затваряли очите. Знанието за това е изключително важно, за да сме наясно на какво сме способни ние, хората. И не, това не е част от еврейската история, това е част от човешката история.