Понякога изглежда,че фотографията има свои физични закони, своя Теория на относителността, своя червеева дупка, която отваря, за да минем от едно измерение в друго, от един свят в друг, от една тоналност в друга. Това особено личи във фотографски проекти като този на Алберто Гандолфо, които срещат минало и настояще.

Младият италианец събира истории на хора, попаднали в новинарските емисии заради ужасната съдба, която ги е сполетяла: пренебрежително отношение от държавата, изразяващо се в отказ от лечение или неадекватно правосъдие, корупционни практики, мафиотски вендети. В Онова, което остава Гандолфо разказва за места и хора, които вече са в миналото, но пренасяйки ги в настоящето, поддържа проблема жив. Прави го заедно с близките на жертвите, които не се отказват да търсят справедливост в памет на мъртвите и в чест на живите.

Част от проекта на Алберто Гандолфо е и една от изложбите в шестото издание на ФотоФабрика. Единайсет истории са подредени в галерия КО-ОП, като освен по стените на пространството, те са събрани и в триезично издание.
Малко преди да открие изложбата си в София, помолихме Алберто Гандолфо да отговори на нашите традиционни блиц въпроси, свързани с фотографията.

Първият кадър
Разбрах, че фотографията ще е моят път преди около 8 години. Спомням си и първата си успешна фотография: портрет на момиче от Гамбия. Това беше може би първият кадър, за който си казах „Ето, получава се”.

Съвършената снимка
Не мисля, че съществува съвършената снимка. Но вярвам, че съвършенството е в усещането и емоцията, която снимката може да предизвика.

Моментът
Подобрих уменията си като фотограф като се научих да съзерцавам това, което е около мен, и това, което обичам. Така успявам да уловя момента.

Фокусът
Никога не съм променял фокуса на фотографията си. В нейния център винаги са били хората.

Истината
Истината за хората се променя всеки ден.

Онова, което остава е в КО-ОП на бул. Янко Сакъзов 17 до 7 юли.

Alberto Gandolfo Who Brings the Past and Present Together in a Single Moment

Sometimes it seems that photography has its own laws of physics, its own theory of relativity, a wormhole it can open to let us pass from one dimension into another, from one world into another, from one tonality into another. This is particularly obvious in projects that bring the
past and the present together – like the work of Alberto Gandolfo.
This young Italian is collecting the stories of people who were in the news as victims of some terrible fate: mistreatment by the state, denial of justice or healthcare, corruption practices or mafia vendettas. In What Remains Gandolfo speaks about places and people who are already in the past – and yet he keeps the problem alive by bringing them into the present. He
does that together with the victims’ friends and relatives who have not given up searching for justice to honour the memory of the dead and the dignity of the living.
Some of Alberto Gandolfo’s works are exhibited as part of the sixth edition of the FotoFabrika festival. The walls of the CO-OP gallery display eleven of his photographic stories, which have also been included in a trilingual album.
Shortly before the opening of his exhibition in Sofia we asked Alberto Gandolfo to answer our traditional blitz questions about photography.

The First Shot
Eight years ago I realized that photography was what I wanted to do. I also remember the first successful picture I took: a portrait of a girl from Gambia. It was maybe the first time I thought: Oh see, I’m getting there.

The Perfect Picture
I don’t think the perfect picture exists. But I believe that perfection can be found in the feeling, the emotion that the picture can bring.

The Moment
I improved my photography skills by learning to contemplate what was around me and what I loved. This is how I manage to capture the moment.

The Focus
I have never changed the focus of my photography. It was always people that were in its centre.

Truth
The truth about people changes every day.

What Remains can be seen in CO-OP on 17 Yanko Sakuzov St until 7 July.

‍