Като натиснете върху „Приемам всички бисквитки“, вие се съгласявате със съхраняването на бисквитки на вашето устройство, за да подобрите навигацията в сайта, да анализирате използването на сайта и да подпомогнете нашите маркетингови усилия. Вижте нашата Политика за поверителност за повече информация.

Блог

6.1.2021

Ървин Олаф, който блуждае в сюрреалистичния кошмар на пандемията

С приятеля на ФотоФабрика - нидерландския фотограф Ървин Олаф се срещнахме отново през лятото на 2020, когато той се включи в изложбата на Фотофабрика Memento Mori. Тогава майсторът на съвременната фотография разказа заедно с още 18 български автори за извънредното положение и за света по време на пандемия. Днес, пет месеца по-късно, Олаф все още е парализиран от кошмара на случващото се. За щастие, не спира да снима и предлага ново фото пътешествие. Експозицията 2020 & Before: A journey in Black and White може да бъде видяна до 31 януари в галерия Rabouan Moussion в Париж.

Olaf13

И макар да твърди, че е обладан от страх и безсилие, работите на Олаф са впечатляващи. Той обикаля като призрак между изпразнените рафтове в супермаркетите. Подобно на робот минава през смразяващи и почти апокалиптични сцени, толкова близки до всичко, с което се сблъскваме през последните месеци и превърнали се в обичайно естетическо преживяване. Последният му фото разказ April Fool 2020 дава израз на чувствата и образите, обладали нидерландеца, след като светът се събуди в кошмара на пандемията.

Olaf16


„Чувствам се като второстепенен герой във филм на ужасите, чиито край е напълно непредвидим, - казва фотографът. - Самолетът, в който всички седим, загуби двигателите си, а доброжелателното мълчание е само предвестник на онова, което предстои. Изпразнените от стоки рафтове в супермаркетите ме накараха да осъзная, че десетилетия наред съм приемал за даденост, че всичко винаги ще е там, че танците ни на ръба на вулкана никога няма да свършат. Нищо не би могло да е по-далеч от истината и сега стоя тук, безмълвен. Свободно се разхождам в очакване на абсолютно непознатото, страхувам се от враг, който не мога да видя, и който за щастие все още не мога да почувствам.“
Още през август Олаф видя, че перфектният свят е изчезнал. Днес неговата цел е да покаже достатъчно изкусителни снимки, за да направи всеки един от нас част от тази история, а след това да ни шокира. Защото, както казва той, „къщата от карти се руши и всеки един от нас е жокера“.

Olaf5-1