Двамата са Lens2Lens и разказват истории през обектива. Започват общия си професионален път през 2015 г. в Източна Украйна, когато когато настоящата война започва да си проправя път. Оттогава са гръб в гръб, обектив до обектив. Отразявали са войната в Сирия, сраженията с Ислямска държава в иракски Кюрдистан, а наскоро и продължението на започнатото през 2014 г. в Украйна след анексията на Крим.

“Записки от Украйна” е името документалната им поредица за настоящата война в Украйна, която направиха за “Дневник” и в която показват как изглежда войната на терен.

На 7 декември от 18:30 в Чешкия център по покана на ФотоФабрика Кожухаров и Тотев ще покажат епизодите на “Записки от Украйна” и ще разкажат за скорошната си работа на терен като военни фоторепортери.

Първият кадър
 

Георги Кожухаров: Разбрах, че фотографията ще е моят път в края на десети клас. Разглеждах албуми, издадени от големи световни фотографски агенции в гимназията по фотография и полиграфия, където учех, и нещо ми каза, че аз искам да се занимавам с това. Понякога си мисля, че целият ми съзнателен живот досега съм прекарал бъдейки фотограф. Не съм работил друго през целия си живот.
Първият кадър, след който си казах „Ето, получава се“, мисля, че беше, след като отразявах безредици, които бяха избухнали около виетнамските общежития в София през 2008 г. Тогава направих кадър, който на мен да ми харесва, и за щастие този кадър беше оценен добре както в България, така и в чужбина. Беше публикуван в много чужди издания и спечели доста конкурси. Беше използван неправомерно за пропаганда от голяма партия. Беше разпечатван на плакати и имаше силен отзвук около тази снимка.

Георги Тотев: Не съм сигурен, че някога съм се виждал като фотограф. Не съм имал подобен план. Може би съдбата в крайна сметка съществува. Един от първите ми кадри стана едва ли не случайно, по неволя, през 2013 г. в Алепо по време на войната в Сирия. Трудно е да се каже коя снимка е сполучлива изобщо. Фотографията е свобода, а нея всеки я разбира по собствен начин. Реших, че с фотографията може и да ми се получи, когато се уверих, че няма пречки да реализирам, да материализирам собствените си идеи.

‍Съвършената снимка

ГК: За мен съвършената снимка е тази, която показва важен проблем по художествен начин и самият кадър е направен с нестандартен поглед – такъв, който досега не съм виждал. Винаги се стремя към съвършенство, когато снимам фотография, но разбира се по никакъв начин не ме притеснява липсата на съвършенство в кадрите ми.

ГТ: Ние сме създадени така, че вечно да се стремим към това да превърнем хаоса в космос, в ред, в хармония. Съвършенството обаче е божествена черта и ние, като хора, никога не бихме могли да го постигнем. Оттук следва, че съвършеният кадър не съществува, няма как да съществува, но мисля - и няма нужда да съществува, защото голяма част от красотата е в несъвършенството. И все пак парадоксално – невъзможно е да избягаме от този стремеж.

Моментът

ГК: Във вече 18-годишната ми работа като фотограф съм изпускал повече моменти, отколкото съм уловил. За мен фотографията не е занаят, затова мисля, че интуицията е най-важното при направата на кадър, ако в кадъра се търси някакъв уловен момент.
 
ГТ: Всеки един момент, един миг, един безкрайно кратък времеви отрязък всъщност създава вечността. Тя няма начало или край и не зависи от времето, но пък то зависи от нея. Дори един-единствен момент от вечността под формата на кадър може да промени неговия ход. Случвало се е, случва се и ще продължава да се случва. 



Фокусът

ГК: В момента фотографията ми се фокусира върху историята, която разказва. Техническото изпълнение за мен вече няма никакво значение.
‍

ГТ: Фокусът невинаги е задължителен. Фокусирайки се над едно, рискуваме да изпуснем това, над което всъщност си струва да се фокусираме. Нека не забравяме и че дефокусът кара фокусът да изпъкне.

Истината

ГК: Целият ми съзнателен живот съм прекарал, работейки като професионален фотограф. Като се замисля, всичко, което знам за хората, съм го научил, докато гледам през визьор на камера.

ГТ: Истината се приема трудно, а някой път е дори невъзможно. Може би защото като философско понятие без единно значение няма как да съществува една-единствена истина. Покрай работата ми в зони на конфликт започнах да си я представям като нещо изключително пластично, моделируемо, флуидно. Това обаче по никакъв начин не би трябвало да звучи обезкуражаващо и, както при съвършенството, парадоксално или не, вярвам, че трябва да се преследва.

Прожекцията на видео проекта на Георги Кожухаров и Георги Тотев “Записки от Украйна” е съпътстващо събитие към изложбата “Пощенски картички от Украйна”. Проектът “Записки от Украйна” е авторска документална поредица на Кожухаров и Тотев, създавана независимо от изложбата “Пощенски картички от Украйна”.

Водеща снимка: Георги Тотев, Градска част, Харков
Харков е вторият по големина град в Украйна, като преди войната е бил дом за близо 2 млн. души. За разлика от Киев и Лвов например, централната градска част на Харков е сериозно засегната от ракетни атаки.

‍